“Божиите маймуни“ на Уиндъм Люис

956 думи

English original here

Уиндъм Люис
The Apes of God

“Божиите маймуни“ (Apes of God) се оказва една от най-унищожителните сатири публикувани на английски език от времето на Драйдън и Поуп насам. Тя е отпечатана за пръв път в частна печатница (преди официалното ѝ публикуване) и обхваща над 600 страници, подобно един лондонски телефонен указател. 

“Маймуните“ третира с ултрамодернистки маниер каталог или слайдшоу на лондонски дилетанти от междувоенния период. Това е, в действителност, гаргантюанска сатира срещу Кръга Блумсбъри и всичките му трудове. Историческото значение на Кръга Блумсбъри е, че той е инкубаторът на всички ляво-либерални идеи, които днес са се затвърдили в тоталитарен фирн в живота на Запада. Това е истински важният аспект на това гаргантюанското начинание – един, иначе игнориран труд.

Да резюмираме някои детайли: романът се занимава със сантименталното обучение на млад идиот (Дан Болейн) в начина на живот на Блумсбъри (маймунското царство). В пролога, той се среща с плеяда бохеми милионери подложени на унищожителна критика от Люис. Главите и подзаглавията се занимават най-вече с неговото образование по идеологически въпроси (не че глупакът Дан разбира нещата по този начин), като той получава помощ в своите разсъждения от Пиерпоан (заместващ Люис), вентрилога на Пиерпоан и изобретател на “прогнози“, Хорас Загреус, както и Стар-Смит. Последният е политическият секретар на Пиерпоан, уелски подстрекател, който се облича, като черноризец на партито на лорд Озмънд или Сирни заговезни, което заема между една четвърт и една трета от книгата.

Либералите, подложени на дисекция, са Джеймс Юлиус Ратнер (семитска версия на Джеймс Джойс), Лайнъл Киен и семейство, невероятни Прустовци, различни позьори и лесбийки-хулиганки, както и фамилията Ситуел, описана като ирландските Шоу. Фамилията Ситуел е изцяло забравена днес, но е била много влиятелна в междувоенния свят – както  свидетелства майсторската биография на John Pearson “Facades: Osbert, Edith and Sachaverell Sitwell”. Няма да е пресилено да се каже, че тази сатира е съхранила Ситуел в съвременната култура, въпреки факта, че те са под прицела на свирепото остроумие на Люис.

По време на тази одисея в маймунското царство различни теми се разплитат. Първата е увлечение по класовата война – в салонно болшевишки маниер – от страна на тези, които привидно имат най-много какво да изгубят от нея. Това води до активно сътрудничество между господари и слуги, изпреварило времето си. Следващата “война“, към която тези пацифисти насочват вниманието си, е войната между поколенията, което е най-добре илюстрирано с поведението на фамилия Ситуел спрямо техния остарял Патриарх, Коки¹ в романа.

Други култове или псевдокултове от ранните тридесет (т.е. двадесетте) са култът към детето, феминизмът в различните му вариации, възхвалата на негрите (вж. трудовете на Firbank, например) и неизменно присъстващият хомосексуализъм. Както Хорас Загреус – един от гласовете на Люис в романа – гневно отбелязва: що се отнася до Блумсбъри, хетеросексуалната любов е тази, чието име не трябва да бъде споменавано.

Всички тези предполагаеми форми на политическа коректност биват обединени от израстващо поколение, чийто “напреднали“ последователи решават да си пуснат косите през бурните двадесет. Действително, пресищането, позлатената фасада на изключително богатите – чиято анатомия е описана в този роман – приключва чак с Големия срив на борсата, който настъпва горе-долу по същото време, в което романа излиза през ’30-те.

Семантиката на радикалната буржоазия до голяма степен е превзела света и това, което е било анатема за масите или еснафите е сега нормална тема за разговор за всички – от полуграмотните до образованите. Революционната бохемия, според Люис, действа на три нива. Първо, аристократичната версия от 90-те години на XIX в. – “палавите деветдесет“, разчупването на Оскар Уайлд и тн., само, за да бъде продължен този етап от масовата буржоазна версия на la Decadence през 20-те. Това открива пътя за масовата пролетаризирана версия на бохемията, която удря света през 60-те години, след няколко битнически предшественици десетилетие по-рано. Люис никога не доживява, за да види този период, тъй като умира през 1957 г.

Друга много интересна черта е достоверната представа на Люис за революционната идеология и нейните странични ефекти. Тъй като още в “Изкуството да бъдеш управляван“(The Art of Being Ruled) , през 1926 г., Люис постулира идеята, че еманципацията на жените да работят ще убие семейството много по-ефективно, отколкото всички феминистки шествия, взети заедно.

Една от най-изключителните преценки на Люис е че много марксистки ценности, плавайки свободно и отделяйки се от потока на техния исторически извор, могат да използват пазарната икономика, за да постигнат своите цели. Това е толкова дълбоко ниво на проницателност и Честъртънов парадокс от 1926 г., че вероятно е изглеждала почти невменяемо.

Други спомагателни позиции, които са част от тази свръхструктуралистка рампа (sic) са култа към екзотиката и примитивното в изкуството, детското изкуство и правата на децата, психоанализата и враждебността към всички предходни форми.

Революционният мислител Бил Хопкинс веднъж ми каза, че една от причините за обсебеността от примитивизма в ранния модернизъм е реакцията срещу категоризацията на западната мисъл от XIX в. Това води до желанието да се рита срещу тръните и да се изработват нови контрастратегии от чиста енергия в изкуството. Каквато и да е истината, враждебността към милитаристкото минало, национализма, империализма, расата и империята – пълното отхвърляне на Киплингова Британия – е същината на блумсбърийската чувствителност.

Въпреки това, подразбира се, че Люис, създателят на вортицисткото движение в модернизма, разглежда модерното изкуство, като оръжие в борбата против “Божиите маймуни”. В това отношение, Люис е това особено рядко животно – безкомпромисен модернист и десен преоценител на всички ценности.

Интересно е, че идеята за “Маймуните“ идва от дилетантска привилегия на хиляда художници-аматьори, поети, скулптори, писатели и тям подобни, всички от които част от богатата бохемия, които заемат свободното място за истинските творци, като него. Култът към аматьора, въпреки това, скоро ще бъде заменен от общ меланж от забавление и културната индустрия, които вероятно възпрепятстват голяма част от следвоенното творчество, Люис не е доживял да види.

1. – Cockey – англ., късоглед